От много години учените знаят, че тестисите играят главна роля в развитието на мъжките екземпляри. През 1800г. те доказаха това като трансплантираха тестиси от петел на кокошка и наблюдаваха резултатите. Както се очакваше кокошката разви характеристики на мъжки екземпляр. Тестостеронът, специфичен хормо, отговорен за тази маскюлинизация (развиване на вторични мъжки полови белези) не бе открит чак до 1935г.

Немски учени, работили по време на Втората световна война, са първите, които са синтезирали анаболни стероиди. Счита се,че немците са извършили мащабни експерименти с затворници, включващи анаболни стероиди. Резултатите от тях са били изгубени и никога не са били публукувани. Някои лични преценки сочат, че те са давали анаболни стероиди на войниците, за да увеличат тяхната агресивност. Известно е като факт, от записите на личния лекар на Адолф Хитлер, че последният е взимал анаболни стероиди. Относно това дали този прием да усили агресивността на личността му съществуват доста спекулации.

Тестостеронът, както всички анаболни стероиди има едновременно както анаболен, тъканно изграждащ, така и андрогеничен, маскюлизиващ ефект. Това значи , че всички анаболни стероиди, в добавка, подпомагащи тъканното изграждане повишават маскюлизацията. Този ефект от употребата им е мощна спирачка при използването от жени. Значителен брой жени, основно благодарение на факта, че женските спортове станаха изключително състезателни и оспорвани взимат анаболни стероиди.

Учените са опитали да изолират анаболните свойства на тестостерона, за да изработят препарат, който повишава тъканното изграждане, без да причинява маскюлизиращи ефекти.  Това се оказа трудна задача, тъй като вероятно тези ефекти са резултат от едно и съюо въздействие при различни тъкани. Тази задача все още не е и вероятно никога няма да бъде успешно решена. Като резултат анаболните андрогенни стероиди – по-доброто име на анаболните стероиди – както всички тях имат неделим тъканно изграждащ и маскюлизиращ ефект.

Синтетичните анаболни стероиди са създадени чрез малки изменения на молекулата на тестостерона. Незначителните разлики, които създават тези модификации, дават различни типове анаболни стероиди с леко различаващи се свойства. Например, някои анаболни стероиди са по-малко маскюлизиращи от други. Анаварът е анаболен стероид, който има слаб маскюлизиращ ефект. Като резултат той е популярен сред жените, които употребяват анаболни стероиди. При всички случаи, ако стероидът има слаб маскюлизиращ ефект, то вероятно има и слаб тъканно играждащ ефект. Това подкрепя твърдението, че тези два ефекта са вероятно неразделни, тъй като произлизат от една и съща дейност при различните тъкани.

За да бъде ефективен анаболният стероид, той трябва да може да пътува през кръвообращението много пъти преди да стане инертен.

С остаряването на мъжете тестостеронните им нива намаляват. Практика да се използва терапия за замяна на тестостерона с цел да се повишат до нормално намалените нива на тестостерон при мъжете е скоро възприето медицинското използване на стероидите, което ги прави широко достъпни за голяма част от населението. Не е необичайно мъже на 40, 50 и 60 години да изпитат намалено сексуално желание, депресия, променливо настроение и постепенно намаляване на мускулната маса и сила. Тези промени сега се определят като симптоми за състояние, което бе документирано една напоследак – мъжка менопауза.

Думата менопауза е получена от две гръцки думи – меno (месец) и pausis (прекратяване). Това съсдава чувството, че думата се употребява за прекратяването на месечния цикъл при жените. При мъжете ситуацията е малко по-различна. Мъжките възпроизведителни жлези не спират така, по начина, по който спират женските яйчници. Този процес е в доста по-голяма степен постепенен и не се получава при всички мъже. Като резултат от всичко това медиците едва напоследък откриха феномена мъжка менопауза. От друга страна е открита и лекувана от няколко десетилетия.

Голяма част от мъжете с успех могат да станат бащи на стари години. При всичко това сексуалните промени в мъжете на средна възраст често са причина за житейска криза. В добавка към мъжката менопауза се използват термините виропауза и андропауза, за да се опише този феномен.

Намаляващата промяна на сексуланите желания ще създаде психологични проблеми. След като веднъж започне, намаляването на потентността ще предизвика нервно напрежение у мъжа за това как се представя сексуално. След като веднъж изпита трудности или пък изобщо не е в състояние да осъществи сексуален контакт, той ще мисли за това неприятно събитие при всеки следващ такъв. Този често неконтролиран и мощен спомен може да го доведе до инпотентност.

Повечето жени смятат, че причината съпругът им на средна възраст да стане импотентен е в тях. Както се е изразила една съпруга на полицай: „ Ако бях Мерилин Монро, дори и мъртъв мъж би получил ерекция.” Всъщност точно обратното е вярно според експертите. Всеки мъж на средна възраст със страх за потентност и в присъствието на Мерилин вероятно би се превърнал в пихтия.

Намаляването на потентността, свързано с мъжката менопауза може да е следствие от различни фактори. Най-честият случай е недостатъчно снабдяване на пениса с кръв заради артериални проблеми. Диабетът, пушенето, високото кръвно налягане и високото съдържание на холестерол също може да съдействат за мъжката импотентност чрез създаването на пречки пред кръвообръщението на пениса.

Наркотици като алкохол и тютюн също биха могли да причинят разстройство на мъжките сексуални функции. Когато лекари са изследвали тъкан от пациенти с хроничен алкохолизъм , са открили, че нервните окончания в пениса са мъртви. За разстойството на мъжките сексуални функции вероятно главният виноник е пушенето. То провежда тънките стени на кръвоносните съдове на пениса и те не могат да се разширят, за да нахлуе кръвта, необходима за ерекцията.

Но дори и когато мъжът е в идеално здраве и не ползва алкохол или тютюн, понякога съществува вероятност да изпита намаление на сексуланата потентност. То е заради това, че при мъжете тестостеронните нива намаляват с годините. При повечето мъже това започва в средата на 50-те и 60-те години. Тестостеронът стимулира сексуалното развитие, костния и мускулния растеж , оказва въздействие върху доброто настроение и възбужда сексуалното желание.

СТРАНИЧНИ  ЕФЕКТИ от употребата на анаболни стероиди

Повечето странични ефекти, свързани с използването на анаболните стероиди са свързани с дозата. Колкото по-висока е тя, толкова по-вероятно е, че ще пострадате от многочислените възможни странични ефекти. Следващият списък е на някои от второстепенните странични ефекти, които може причини това използване. Повечето от тях възникват при малки дози и стават по-интензивни с увеличаването на дозите. Като резултат повечето от използващите анаболни стероиди изпитват тези странични ефекти. Много от тях изчезват след спирането на стероидите, но някои от тях могат да са постаянни.

Второстепенни странични ефекти, причинени от използването на анаболни стероиди:

-          Акне

-          Задържане на течности

-          Промяна в размера на тестисите

-          Психологически смущения

-          Увеличаване на пениса

-          Ненормално функциониране на черния дроб

-          Увеличаване на либидото

-          Нередовен растеж на косата

-          Проблеми със съня

-          Увеличаване на апетита

-          Гинекомастия

-          Надабеляване на гласа

-          Увеличаване на енергията

Злоупотребата с анаболни стероиди може да доведе до психологична и физическа зависимост.

Дори въпреки, че са пострадали от някои негативни странични ефекти, тя може да е тежказа хора, които са ги спрели. Някои от ефектите, свързани с тях могат да бъдат изключително сериозни. За нещастие е трудно да се намери точна представа за промените при атлети, пострадали от тези странични ефекти, тъй като пълни и подробни изследвания би било неетичн, тъй като е прекалено опасно за участниците. В допълнение към това такива опити, свързани с даването на здрави хора на големи дози анаболни стероиди, биха били незаконни. При липсата на такива изследвания е трудно да се предскаже точно колко рисковано е за атлетите използването на анаболни стероиди.

Повечето от проведените изследвания са наблегнали върху хора, взели анаболни стероиди заради терапевтични причини. Те са използвани за различни терапевтични цели, вариращи от лечение на мускулна дистрофия до хормонално заместващо лечение при мъжете с повредени или липсващи тестиси. Много от страничните ефекти, са наблюдавани при пациенти, които са взели относително ниски терапевтични дози от определен анаболен стероид.

Атлетите често извършват купища експерименти със специфични асекти на анаболните стероиди, за да определят кои методи работят най-добре при тях. „Натрупването” – изполването на повече от един стероид едновременно, обикновено орално и чрез инжекция, може да активира повече рецептори, отколкото при използването само на един стероид. В допълнение на това, когато определени анаболни стероиди се вземат заедно, те могат да увеличат ефективността един на друг. Вземането на анаболи чрез редуването на един с друг стероид или със застъпващи интервали – за да се избегне застоят, развива толерантност към определени видове от тях  и е също често срещано явление.

Анаболните стероиди са могъщ, изграждащ мускулите фактор, тъй като подпомагат мускулния растеж чрез два ефективни процеса. Те увеличават скоростта, с която се произвеждат нови мускулни клетки, като блокират ефектите на кортизола, разрушаващия мускулите хормон.  Мускулните клетки съдържат рецептори, създадени, за да получат молекули с специфични форми. Анаболните стероиди пък имат подобни молекулни форми. Като резултат същите рецептори, които приемат анаболните стероиди, приемат и кортизол. За да изяви своите ефекти, хормонът трябва да бъде получен от рецепторите. Когато се използват анаболни стероиди, количеството на анаболните хормони в кръвообращението далеч  надвишава количеството катаболични хормони в него. Следователно основната част от рецепторите, които могат да дадат подслон на тези хормони е пълна с молекули, които произвеждат анаболен ефект. Тези анаболни молекули причиняват увеличение на производството на мускул, тъй като държат катаболичните молекули извън рецепторите и увеличават скоростта, с която се произвеждат новите мускулни клетки. Естественият способ на тялото за регулиране на мускулния растеж е погазен. Тук е уловката. Тялото продължава да произвежда катаболични молекули, най-вече във формата на кортизол. Нивото му в кръвния поток продължава да се увеличава, защото кортизолните молекули не могат да бъдат обработени през рецепторите, изпълнени с молекули на анаболни стероиди.  Накрая броят на анаболните и катаболните молекули в кръвта достига еднакви нива. Когато рецепторите се освободят, има еднакъв шанс за получаване на анаболни и катаболни молекули. Накрая половината рецептори съдържат анаболни, а другата половина катаболни молекули. При това положение по-нататъшен мускулен растеж не е възможен. Застоят е на лице.